Всичко относно лечението на безплодие

За повечето хора лечението на безплодие означава едно нещо: ин витро процедура (ин витро оплождане). Но всъщност то обхваща голям набор от процедури, свързани с възможността за раждането на дете. Може да бъде лечение за двойки, които не са успели да заченат; лечение за предотвратяване предаването на генетични заболявания; или лечение за запазване фертилитета на човек, който е транссексуално лице.

Да станеш родител може да отнеме дълго време без успех. Така че когато има ефект, лечението на безплодие често може да изглежда като чудо.

Точно сега на много хора по света им се налага да спрат с плановете си поради контекста на пандемията и социалното дистанциране. Лечението на безплодие изисква чести посещения при специалист за процедури като ултразвук и наблюдение. 

Това може да бъде трудно да се приеме, като се има предвид общата непредсказуемост на лечението на безплодие в най-добрия момент, особено ако вече сте изминали дълъг и труден път досега.

Ин витро процедура (ин витро оплождане).

Най-познатият вид лечение на безплодие е ин витрото IVF. Процесът включва оплождане на яйцеклетка извън тялото, която да бъде имплантирана в утробата. Първото ин витро бебе е родено през 1978 година. Оттогава повече от 8 милиона бебета са родени в резултат на това лечение [1].

Ин витро може да се извърши със собствена яйцеклетка на жената или с дарена яйцеклетка. В някои случаи жените са замразили собствените си яйцеклетки и по-късно ги използват в ин витро процедурата. Еднополовите двойки (без мъжки партньор) ще се нуждаят и от донор на сперма.

Успехът на ин витро процедурата се различава от човек на човек и е повлиян от тяхната индивидуална ситуация и възраст. Като цяло, колкото по-голяма възрастта, толкова по-трудно става. За жени под 35 години, които използват тяхна собствена яйцеклетка, има шанс 3 на 10 да имат бебе, докато при жени над 44 шансът е 1 на 50 [2].

Тези статистики могат да бъдат разочароващи. Една жена сподели за своето пътeшествие през четири цикъла на трансфер на замразени ембриони: „Отне почти 18 месеца в изпитване на поредица дефекти, за да получа истинската диагноза безплодие: необяснима липса на плодовитост“.

Тъй като шансовете да имат дете чрез ин витро са сравнително ниски, жените често преминават през много опити на скъпото лечение.

 Това го прави невероятно стресиращ процес за тях и за партньора им.

Ин витро процедурата също така може да бъде и изолиращо преживяване. По думите на Мишел Обама за собствената й борба да забременее, „Ние седим в собствената си болка, вярвайки че сме разкъсани. Това е една от причините да мисля, че е важно да говорим за това.“ [3]

Въпреки че лечението на безплодие е помогнало на милиони бебета да се родят, в света все още съществува стигма.

Жените може да се чувстват виновни, че не могат да забременеят по естествен път. Или защото забременяват, посредством лечение на фертилитета, което не е естествен процес. 

В резултат на тези погрешни схващания, някои жени смятат, че са провал. Те се чувстват така, сякаш не са успели да изпълнят своята „основна” биологична функция.

От друга страна, ако решат да получат лечение, те чувстват, че вървят срещу естествения ход на нещата.

Възможността да стане родител трябва да бъде отворена за всички. Въпреки мерките за социално дистанциране, ние все още имаме късмет да живеем в свят, в който напредъкът на медицината дава шанс на жените да имат деца.

Това трябва да се празнува, а не да се заклеймява.

Ако сте преживели или изпитвате лечение за безплодие и искате да споделите мислите си за него, можете да използвате хаштага #историитевнас.

[Справки]